ЛОМСКАТА СКЕЛЯ (пристанище)
В последните четири десетилетия до Освобождението (1878 г.), Лом се издига като един от най-големите пристанищни търговски центрове за Северозападна България.
Икономическият му разцвет е свързан с откриване на агенция „Императорско и кралско привилегировано дунавско параходно дружество" (1838 г.)
Първият параход, спрял на дунавския бряг при Лом, е австрийският „Арпад " - годината е 1837. На следващата година (1838) се изгражда т.нар. „скеля" (пристанище с кей).
Икономическото проникване на западноевропейски стоки в пределите на Османската империя става през ломското пристанище. Шосето от Лом за София се превръща в главен търговски път за внос-износ към Кюстендил, Ниш и Пирот, Цариград, Браила и Галац, Пеща и Виена. Чуждестранните търговски фирми предпочитат Лом паланка и заради доброто географско разположение. Те са предимно на евреи, гърци, англичани, сърби, немци и италианци. Изнася се жито, царевица, ечемик, риба, масло, сирене, килими, гайтани. Вносът е предимно от манифактурни стоки, сол, прежда, железария, захар и кафе. Голямото търговско търсене и търговия със зърнени храни довежда до създаване житна борса (1876 г.). По крайбрежието около „скелята" изникват много складове (магазии).
За тези години Феликс Каниц пише: Непосредствено преди Освобождението Лом е едно от най-важните пристанища по Долния Дунав с необикновено оживена търговия и бързо развитие..."
През 1946-1947 г. се монтират първите кранове и Лом се нарежда сред най-престижните пристанища на България.